ЧЕРНОГЛЕДСТВОТО – РЕЗУЛТАТ С ГАРАНЦИИ ЗА КАПИТАЛИСТИТЕ !

   А ЛИЧНО ?
Лошото на счетоводителя е, че обикновено е първият, който обръща внимание на факта, че влагането на средства често е привличано от имиджа на проекта, а не от неговото следствие.
Повечето биха махнали с ръка на този проблем, но въпросът е психологически фундаментален за инвеститора: „Я да инвестирам, пък нека всички идиоти ми завиждат!”.
Само че той (счетоводителят) отива и по-далеч, обвинявайки за липсата на предварителен анализ настоящата икономическа криза. За да реши нейните тежки задачи, счетоводителят съветва: „Не преговаряй със злото (банките), трябва да го победиш! А за да си гарантираш победата, първо трябва да си направиш списък на въпроси, които биха навредили на бъдещата ти финансовата несигурност!”
Хиперизобретателността (наивните икономически идеи) е като оргия на пожелателното мислене.
Наивизмът на индивидуалния човек – вярващ, че системата ще рентва всички прищявки, е нещастието на човешката свобода!
Глупав, но практичен е изводът, че ужасно много реакции и стоки са ненужни: бързо хранене, джунджурии или презервативи... Незнайно къде точно е границата между необходимо и безполезно, но масата немислещи са много отвъд нея.

А КОРПОРАТИВНО ?
Голямата нестабилност от 2008 год. до днес /2010 год./ поставя оцеляването на отделни компании в риск. Средните очаквания за жизнения цикъл на една компания, според индекса на Standart & Poor’s, който отчита този показател, са намалели от 90 години през 1930-те под 25 години от края на 1990-те, а вероятността за едно дружество да престане да съществува в следващия 10 годишен период е повече от два пъти по-висока, отколкото през предишните десетилетия. Шансът една високоефективна фирма да бъде детронирана от пазарната си позиция е нараснал три пъти между 70-те и 90-те години на миналия век.
И сега вземи, че вярвай на комуниста Алън Грийнспан, който казва: „Американската икономика и финансови пазари са в по-добро състояние, но все пак щатската банкова система трябва да бъде финансирана!”. Тоест спасена.
Типично по станишевски!
Това е точно обратното на свободната инициатива. Мисълта, че богатството и просперитетът са резултат и награда на добродетелните усилия на свободните предприемачи беше ефективно унищожена от спектакъла на банкерите, довел управляваните от тях институции почти до несъстоятелност, докато в същото време получават бонуси и щедри финансирания.
Ега ти кражбата!

ЗА НАЕМНАТА РАБОТНА РЪКА
Що е то? Безспорно, носителят на работна ръка, подложен на непрежение, реагира адекватно – не му трябват доходи, които не е изкарал лесно. Исторически погледнато това са доходи на крадци. Философски погледнато – няма крадец, който да е признат от философията. Може би само Ленин, но временно – за 20-30 години. Нали той е лозунгувал великия извод „Кадрите решават всичко”. Погледнато счетоводно-икономически, той се е объркал с възвращаемостта. Просто е бил обикновен тарикат, провалил се именно заради кадрите си.
А днес е възможно да наемеш човек, който няма никакви умения и дори не е успял да вземе шофьорска книжка, но пък е станал строител.
Грешката на ...................!!!
Съкращенията водят до деквалификация. Впоследствие са необходими допълнителни разходи за обучение. Затова е за предпочитане да се намалят заплатите вместо да се уволни част от персонала.

ЗА КРАЯ НА ФИРМИТЕ
Краят на различните фирми е многообразен!
Краят на капитала ли е важен, или краят на наемането е край на капитализирането?
Дори и песимистичните сценарии за икономиката са толкова оптимистични, че още отсега са по-добри от реалните резултати. Това, че от всички бизнесмени непрекъснато бликат фалшиви оргазми с вокални оплаквания в безсмислена последователност, е ясен знак за безпокойство......, или за липса на всякаква идея за икономическото ни бъдеще /не на България, а за българите/.

А ГЛОБАЛНО ?
Най-накрая основните правила на пазарната икономика започват да действат !!!!!!!!!!!!! Представете си прогноза: „Рекордни продажби на презервативи в Германия”?
Е, как да си вярваме европейците................