КАКВО Е ИКОНОМИЧЕСКАТА БОЛКА...
/ИЛИ КАК ЩЕ СЕ ОТКАЖЕМ ОТ ХАЙВЕРА И ШАМПАНСКОТО/

   Ако не усещаме икономическа болка или я пренебрегваме, вероятността да фалираме е напълно реална /при положение, че сме собственици на фирма или поне изпълнителни директори, поставили си непостижими цели/.
   Болезнените съмнения, че нещо куца в бизнеса, са първият сигнал, че трудно ще оцелеем икономически. Болката е информация и нищо повече. И наистина е така – нежелана, но необходима информация. И тя е като счетоводството – нежелано, но необходимо зло. Дали всички изпитват еднаква икономическа болка?
   Не. Това е печалният извод!
   От пазар боли! Все повече хора отказват да го повярват. Както през 2008 година не вярваха, че цените могат да падат, а търговията се движи само от фундаментални фактори. После стана ясно, че и от психологически. Винаги е късно, когато усетим това. Пренастройката на ценообразуването, балансът в бъдещето, оглеждането какво правят големите акули с финансов ресурс – тези неща изглеждат немислими за повечето хора и за куп средни предприемачи.
    Бил си финансов мениджър на сериозна фирма, пък животът така те завърти, че станеш шофьор на ТИР.
    Що е то? Не е като да си бил гробар, пък след 25 години да станеш пристижен мениджър.
    Ето един класически вариант. Възрастен мъж, който с гордост носи службата си на портиер в реномиран хотел, става ненужен и е уволнен. С мъка успява да си намери работа – отново портиер, но този път в градската тоалетна. Заплащането там е по-високо, но за мъжа това е катастрофа, крах на всичко, което е постигнал в живота.
    Или друг, съвременен вариант. 35-годишен е уволнен наскоро от банка. По това време на миналата година е карал ски на Банско, после е сърфирал на Доминика. Днес безуспешно се опитва да продаде новозакупения си апартамент в центъра на голям град, за да издържа бившата си съпруга и сина си и да плаща ипотеката на къщата им.
    Ситуация до болка позната в страни с пазарни механизми, но все още непозната в България, където страх от безконтролни харчове няма.
    Защо? Защото карането на скъпа кола – бавно и със свалени стъкла – бе мечтата на млади и стари бизнесмени. Да ги забелязват ученичките и да въздишат дълбоко, пък и някоя сълза да пуснат от яд или от възхита.
    Сега, когато стопанският живот е в интензивното отделение, рецептата е проста и горчива. Повече работа, по-малко пари, сбогом на незаслужените луксозни стоки! Финансовата криза постави много от нас в подобно положение – и нека поне се надяваме, че на новото работно място парите ще бъдат повече.
    Трябва ли да го възприемаме като трагедия? Да работиш достойно за прехраната си, означава че си достоен човек.
    Какво тук значи пристижна работа за малко пари?!
    Нещо оптимистично.