АЛЧНИ ЛИ СМЕ ?
/И този път провалът е същият/

Алчността е заразна! /Ега ти тезата/.
Честно казано /и мислено/, много неща примамват
/Ега ти зарибяването/.

Кога сме алчни? /Ежедневно/. Когато ни завладява фантазията и се включваме в състезанието за пари ! Тогава обаче почваме да грешим и в началото ни харесва. /Ега ти мазохизма/. Но си мислим, че този път е различно /Ега ти прозрението/.

Крадем идеи! Също е заразно /Ега ти , куп идеи на хора са извън контрол/. В смущаващата бъркотия не знаем кой печели - дясното или лявото полукълбо.

И пак за алчността..... Като почнем да печелим, почваме да си мислим, че сме много умни /Ега ти/. Е...., опряхме до икономика... /майката на мизерията/.

20 години съветвам консервативно, чак не ми вярват. Що е консерватизъм? /Ега ти, това значи да държиш пари в буркан/. Макар че по-критичните хулят - „Остави го тоя старец”. Ако си играч, посмей да кажеш на клиентите си, че си консервативен, в момент, когато куп финансови мениджъри трупат „големи печалби”.

Опитимизмът е храната на всички наивници. Ако твърдиш, че мислиш песимистично, но действаш оптимистично, кой ще ти повярва ? Ще тя обяват за луд, идиот, а може и за двете заедно.

А сега за пирамидите и колапса....... Може ли да си финансово нестабилен ? Има ли практическо потвърждение такава мисъл, а може би има и теория за финансова нестабилност.

Може ли да се формира дълг от финансова неграмотност? Има ли връзка между формирането на дълг и финансовото поведение ? Ето отговора! „В период на продължителен финансов просперитет икономическото мислене ерозира или се изменя от участници, играещи на сигурно, към такива, залагащи на по-рискови прогнози” /Някой си Hyman Мinsky - от есето „Заслепение преди катастрофата, или как да продаваме на лековерни и необразовани субекти”/.

В България .....
До май 2007 год. стопанските субекти обслужваха дълговете си благодарение на паричните потоци, генерирани от собствения им бизнес. След това, гледащите в „чуждата чиния” рискуваха да инвестират в непознати икономически територии, вследствие на което успяваха да обслужват само лихвите, без главниците. Тогава посегнаха към рефинансиране, или натрупване на нов дълг. Банките им „повярваха”. Гледащите бяха ощастливени. Но в края на 2009 г генерираните парични потоци вече не бяха достатъчни да покрият плащанията нито по главниците, нито по дълговите лихви. И всеки реши да си продава инвестицията... Това е кризата - необмисленото попадане в икономическия капан на алчността.

И тук вече ще опре до фалит, т.е. до смяна на собственост /Ега ти покупките/ Четвърти нефилософски закон , действащ през 2009/2010 година: „Лошокачествените алчностни изменения водят до количествени натрупвания в някои здравомислещи икономически агенти.”